В оригиналния комикс се разказва как Остърхед като сценарист се среща с пътешественик във времето в студиото си (заглавието на историята идва от там, eternidad = вечност, eternauta = пътник през времето, във вечността) ), който вече е изживял над 100 живота и се връща в миналото да предупреди разказвача за бъдещата катастрофа. Във филма Остърхед се появява в последната серия като журналист, записващ всичко слуващо се.
Филмът макар и да не следва стриктно комикса много ми хареса, дори не разбрах кога го изгледах и свърши.
Комиксите, както и фантастиката сама по себе си ( анимацията също ) като подценявани някога (пък май и сега) форми и жанрове, може да бъде убежище на идеи, свобода и фантазия, каквито може никога да не се появят в "сериозните" такива, независимо дали има цензура или не.
